За книгата: 2005 / Когато овладяваме основите на конкретното мислене, ние започваме почти с бързо отучаване да приоритизираме концепции и свикваме да ги използваме през окуляра на различни "жизнени светове". Пазарните жени в Атина, клюкарстващи за Демостен и Изократ, биха си загубили езика, ако веднъж бяха чули думата идея в по-късна семантика, да кажем от устните на Лок или Кант. Също така: днес на никого не би му хрумнало да изрази възхищението си от събеседника си, като му каже: „Ти си просто, е, някакъв психопат!“, което още в края на 19 век, след усилията на писатели и модни психолози разкри, че не е само в тялото, но и в „душата“, може да мине за комплимент. От друга страна, едва ли, живеейки през 19 век, бихме изразили възхищението си от някого с думите: „какъв страхотен човек!“, въпреки че в наше време по-добър комплимент при повод не може да се измисли. Някакъв лексикален демон искаше „психопат“ да стои днес в същия диапазон от значения, в който „страхотен“ стоеше вчера (от плешив = глупак, тъпак). Думите са „адски машини“. Това означава, че писателят или ораторът трябва да вземе пример не от колегите си в цеха, а по-скоро от сапьор, който се движи през минно поле. Всеки знае, че в последния случай най-малкото невнимание може да го пръсне на парчета. Колкото по-немарливи се държат в първия случай, надявайки се да бъдат заклеймени не като психопат, а все пак като глупак